Преди 12 години попаднах на разказа на една дама поместен в английското списание Good Housekeeping. Нейната история ме впечатли изключително, запазих си страничката с текста и през годините съм я препрочитала няколко пъти. Сега искам да я споделя и с вас. Няма как да ви дам линк към статията, защото имам само една вече леко пожълтяла изрезка, но пък снимах оригиналните снимки към текста. Ето историята на Ева Тумс-Хайрман, разказана от самата нея. Това е история за решенията, които взимаме в живота, за силата на мечтите, и за упоритостта, с която ги следваме. „Един от най-ранните ми детски спомени е изключително травмиращ. Една коледна сутрин, когато бях на 5 години, моят по-голям брат и аз решихме да запалим свещите на коледното дърво и за нещастие неговата пижама се подпали. Докато той бягаше из стаята в пламъци, аз знаех, че трябва да донеса кофа с вода, но шокът от случващото се ме беше приковал на място и не можех да помръдна. Брат ми все още носи белезите от този пожар, а инцидентът остави трайно въздействие и върху мен. От тогава аз съм водена от нуждата да лекувам други хора. Когато бях на 18 години започнах да уча медицина, но не продължих, защото обучението не беше това, което очаквах. Дадох си време да помисля какво наистина исках да правя, но преди да имам възможност да започна нов курс, вече се бях влюбила и сключила брак. Мъчно ми бе, че се отказвам от ученето, но на този етап бракът за мен беше по-важен. Родиха ни се 3 деца, a когато трето се появи на бял свят бракът ни беше вече пред разпадане. И на двама ни бе трудно, бяхме млади, децата малки, а поради естеството на работа на съпруга ми често се налагаше да оставам сама с децата в нашата къща под наем в Шотландската провинция. След близо 5 години осъзнах, че нищо няма да се промени, ако аз не предизвикам промяната, затова убедих съпруга ми да ни напусне. Това беше най-тежкото нещо, което някога съм правила. И ето ме, на 29 години, сама, с 3 малки деца и почти без пари. Животът изглеждаше някак тъжен и безцветен. Знаех, че трябва да се стегна и да дам най-доброто от себе си за да отгледам децата си, но имаше моменти, в които усещах, че просто не мога да се справя. Тогава обичах да излизам навън, да лежа на тревата и да плача. Моето спасение бе, че живея на такова чудно място – природата наоколо бе толкова прекрасна, че самото й съзерцаване за мен бе форма на терапия. Дори сега, когато се чувствам нещастна се отправям към западния бряг на Шотландия, защото знам че пейзажът ще повдигне духа ми. Но в онези години природата ни подкрепяше и по съвсем практичен начин. Хрумна ми, че ако запазя няколко картофа и ги засея, ще мога да си отгледам свои собствени. Практиката беше моят учител. Научих се как да използвам листа от бреза и коприва за да приготвям супа от тях. Децата и аз ходехме в гората да берем къпини, да събираме гъби и дърва за огрев. Грижих се също и за пчели. Винаги съм обичала досега с природата, но за първи път гледах към растенията с други очи, мислейки си за какво мога да ги използвам и с какво са полезни за здравето. За децата тези години бяха идилични, но аз знаех, че не можем вечно да продължаваме така. След няколко години, когато посъбрах увереност и кураж, реших, че е време отново да започна да използвам ума си и да събудя своите амбиции за медицинска кариера. Бях чула за курс по хомеопатия, който се провежда всеки четвърти уикенд в Нюкясъл. Идеята ме запленени, защото това означаваше, че ще мога да съчетая своите две страсти – да лекувам хора и да работя с природата. Това беше в средата на 80-те години, когато хомеопатията не беше все още толкова разпространена. Бившият ми съпруг се съгласи да гледа децата докато съм заета, което ми даваше свободата да се запиша. Изведнъж почувствах прилив на енергия, която не бях чувствала от години и причината беше, че отново бях поела контрол над живота си. Посветих следващите 6 години на учене и за първи път от много време насам бях щастлива. Когато се подготвяш да лекуваш другите от съществено значение е да се справиш първо със собствените си проблеми, което означаваше да се примиря и да приема събитията от последните 10 години - проваления ми брак и факта, че толкова лесно се отказах от учението за да се омъжа. Но сега вече не съжалявах за трудностите, през които съм преминала, защото благодарения на тях бях стигнала до настоящия момент. В началото след като се дипломирах, моят кабинет беше просто стая от дома ми. Беше вълнуващо. Хората разказваха за мен на своите приятели и не ми се налагаше да рекламирам услугите си. Обаче да работя от дома ми не беше лесно. Децата бяха много добри и разбиращи, но аз се чувствах виновна да ги карам постоянно да бъдат тихи. Затова започнах да работя от различни клиники, както и при други терапевти. Работех 6 дена в седмицата. Пътуването между различните клиники беше изтощително и се замислих, че с парите, които плащам за наем бих могла да си отворя свое собствено местенце. Преди 8 години отворих своя собствена клиника в центъра на Единбърг. Нямах спестявания, и планувах да плащам наема с парите, които припечелвах. Тогава си нямах и представа как се ръководи бизнес. Бях толкова наивна. Не разбирах от финанси. Хомеопатията бе единственото нещо, което знаех, а ето че бях изправена пред таблици с разходи и сметки. Не след дълго осъзнах, че воденето на бизнес е и творчески процес. Бях твърдо решена да не позволявам на липсата ми на бизнес умения да ме провали, затова започнах сама да се уча на основните знания, опитвах да опростявам нещата, и когато грешах се учех от грешките си.
Да имам собствена клиника бе моя мечта. В момента имам 3 кабинета – в единият лекувам аз, а другите два отдавам под наем на други терапевти. Разполагам и с магазин към клиниката, в който продавам натурални здравословни продукти приготвени от мен, като например: успокояващ крем за ходила, капсули от див сладък картоф за жени в менопауза, билкови чайове за редица проблеми и др. Също така приготвям и натурални козметични продукти от съставки като пчелен восък, венчелистчета и различни растения. Днес работя 6 дни в седмицата – 3 дена приемам и преглеждам хора с най-различни заболявания, а останалите 3 прекарвам в магазина, където приготвям продуктите и водя сметките. Най-накрая съм там, където искам да бъда. Запознах се и с мъж, който сега е мой втори съпруг. За разлика от първият ми брак, тази връзка не започна с голям романс, но от самото начало между нас има много общо. Научих, че трябва да приемам негативните събития, които ми се случват в живота и да ги използвам за да продължа напред. Не можеш просто да се скриеш от трудностите. Тежко е, когато нещата се объркат, но пък помага да отсееш това, което не е от значение, и ти дава шанс да се фокусираш върху наистина важното за теб. Преди всичко, осъзнах, че си струва да преследваш мечтите си, и ако имаш късмет да откриеш дейността, в която вярваш, тя напълно ще те трансформира.“ Това бе разказът на Ева. Надявам се да ви е вдъхновил така както винаги, когато го чета вдъхновява и мен. Бъдете благодарни за всичко, което се случва в живота ви, приемете трудностите, защото те могат да ви предоставят ред възможности. А сега сещате ли се за някого, който в този момент се нуждае от доза вдъхновение? Сигурна съм, че познавате такъв човек. Споделете тогава тази статия с вашите приятели и нека не забравяме, че си струва да се борим за мечтите си въпреки трудностите. За автора: Ивелина Стойкова е майка на две деца, за която да работи онлайн от дома си и да гради онлайн бизнес е най-добрия начин да осигури онзи баланс между кариера и семейство, за който може би всяка майка мечтае.
0 Comments
Leave a Reply. |
Блог с идеи за кариера и развитие от дома.Архив
February 2021
Категории
All
Автор
Ивелина Стойкова |