Много хора се чудят и задават въпроса „Как мога да печеля пари чрез създаване на YouTube видеоклипове?
Затова подготвих тази статия, в която ви представям едно интервю с Judy Travis. Оригинала на статията може да откриете тук: https://www.theworkathomewoman.com/judy-travis/ Джуди е успешна млада дама работеща от дома си, която не само има повече от един милион последователи в YouTube, но и печели милиони от своите видеоклипове. Разкажи ни малко повече за себе си и за своето бизнес начинание. Започнах да правя YouTube видеа през 2008. Няколко години по-късно станах партньор на YouTube и започнах да печеля толкова добре, че превърнах това в кариера на пълен работен ден. Сега, седем години по-късно, вече имам 4 YouTube канала, където споделям своите страсти чрез видеоклипове за красота, ежедневни влогове, канал на испански език, и от скоро моята най-голяма страст – влог за майки, в който отразявам моите преживявания като майка. Какви видове видеоклипове създаваш? По принцип, видеата ми представляват ревюта на продукти както и обучителни видеа как да се използва даден продукт. Имам и ежедневен влог и канал за майки, където дискутирам всякакви теми свързани с майчинството. Използваш ли някакъв специален софтуеър или инструменти за да създаваш видеата? Използвам приложението Final Cut Pro X на моя MacBook Air за да редактирам видеата. За да записвам видеата за канала за красота използвам цифрова рефлексна камера с единичен обектив (DSLR), а за влоговете използвам камера Canon s120. Как печелиш пари чрез YouTube? YouTube има модел на споделяне на печалбата, където приходите от рекламите от Google, които се показват във видеоклиповете се поделят. Друг популярен начин за печелене на пари в YouTube е заплащането на видеа, в които се представят продуктите или услугите на дадена марка. Какви съвети би дала за увеличаване броя на феновете в YouTube? Качвайте видеоклипове на теми, които истински ви вълнуват, бъдете последователни и ценете вниманието на аудиторията си. Какво допренесе за твоя успех? На първо място, фактът, че имам подкрепящ съпруг и семейство. Те са с мен от самото начало, и ми помагат по всякакъв начин, когато имам нужда и особено сега когато съм млада майка. Те ми осигуряват свободно време да се съсредоточа върху работата си. Също така моите зрители, които се асоциират с мен и се променят заедно с мен чрез преживяванията в живота ми. Какво правиш в момента за да развиеш бизнеса си? Фокусирана съм върху това да изградя връзка с майките чрез моя канал за майчинство и върху работата с марки и компании, които според мен ще са от полза за моите зрители. Какъв съвет би дала на други жени, които искат да имат собствен канал в YouTube? Не се съсредоточавайте върху парите. Следвайте сърцето си и водете хората чрез своята страст. Когато позволите на парите да ви мотивират, това може да повлияе негативно върху вашите видеа. Вярвайте в своите знания, създавайте ценно съдържание и парите ще дойдат. Да благодарим на Джуди Травис за споделянето на своята история! Статията подгови за вас Ивелина. Ивелина е онлайн бизнес консултант и работи с жени, които мечтаят за кариера от дома, като им помага да изградят собствен бизнес в Интернет.
1 Comment
Приятели, днес искам да ви запозная с една изключителна дама, която въпреки ръководната си длъжност, мечтаеше за промяна и дръзна да се изяви в нещо ново и непознато, там където хората не са длъжни да я следват, и там, където тя се превърна в лидер без титла. Нейният разказ ще ви вдъхнови и ще ви накара да се усмихнете. Предавам 'клавиатурата' на Нели и нека тя сама разкаже за своя избор. Здравейте, аз съм Нели и ще Ви разкажа моята история в Орифлейм, от която ще разберете защо смятам, че това е едно от най-важните решения, които съм взела в моя живот. Аз съм инженер и работя в голяма държавна компания. Работя с мъже. По някакво стечение на обстоятелствата съм началник на около 120 мъже. Повече от 8 години. Всеки ден ми се налага да се доказвам, че мога и зная не по-малко от тях и всеки ден се боря да докажа, че съм си на мястото. В началото ходех на работа само с панталон и със затворени блузи, на бригади бях единствената жена и работех с всички, за да не ме смятат за слаба, много се стараех да правя всичко, за да не чувам думите:" Абе, жена..." Атмосферата на работа беше напрегната, по-близко до военизирана, отколкото дружелюбна, за приятелска изобщо не смеех да помисля. Минаваха години и това, в което ме превръщаще работата ми все повече не ми харесваше: Аз получавах заповеди и раздавах заповеди. Голяма част от тях бяха глупави, неизпълними, голяма част безмислени, много се повтаряха, но всеки път трябваше да се изпълняват. Аз се промених - загубих чувството си за хумор, усмивката все по-рядко се появяваше на лицето ми, постоянно мислех за проблемите на работа, в къщи започнах да командвам като на работа, не слушах други мнения... Вечер сядах на компютъра да прочета пресата или да изиграя някоя игра - я карти, я нещо друго, с което да убия времето си. Виждах промените, не харесвах човека в който се превръщам, но бях поета от инерцията и не можех сама да спра. Един ден си представих как в бъдеще съм стара, вечно недоволна, вечно мърмореща бабка, от която всички странят и никой не иска да говори с нея... Картината ме стресна. И взех решение да променя нещо. Не мислете, че като взех решението, всичко се обърна на 180 градуса. Ние хората сме инертни. Трябваше ми усилие на волята, за да спра с игрите на компютъра и да започна да чета обявите за работа. Това също не се случи изведнъж. Няколко дни четях обяви, не срещах нищо, което да ме привлече и се връщах пак към игрите... И така редувах... бесмислени обяви, игрички и пак си спомнях решението си и пак обяви и .... Кръговрат... Закупих, брошури, дискове и всякаква литература, изслушах всевъзможни семинари и получавах само гръмки думи и нищо, което да приложа на практика. Докато в един щастлив за мен ден, аз попаднах на обява, която след това нарекох "моята обява". С какво беше по-различна от другите? Не знам. Знам само, че направих правилния избор като се обадих на тази обява. Първо се запознах с моят спонсор, а сега вече и много добър приятел. Тя не живее в България и ние никога не сме се виждали наживо. След това се запознах със създателят и движещата сила на нашия онлайн проект и нашия екип. Преди време и казах, че е чудна жена, и продължавам да мисля за нея като за чудо. Възхищавам се на енергията и силата, която влага в проекта и как винаги с няколко думи намира точния отговор, който търся. После се запознах със спонсора си от по-горно ниво. После... после отидох на жив семинар с бизнес треньора Александър Николов. И там се запознах с още куп невероятни жени от Орифлейм. Една от лидерките се беше върнала от конференция някъде в чужбина и раздаваше подаръци за постигнати нива. Чудо! В държавната ми работа само наказания се раздават. Аз, консултант от три месеца, току що станала на 3%, напълно неосъзнаваща какви възможности разкрива пред мен Орифлейм. До мен стояха дами с нива 18, 21, 24% (Честно да ви призная, тогава даже не ми беше ясно какво значи това). Бяха земни, естествени, готови да помогнат и да дадат съвет. След двата дни семинар, аз се прибирах в къщи и просто летях, усещах се толкова лека. Бях сигурна, че съм попаднала на правилното място. Исках да бъда сред тези умни, усмихнати, успешни и позитивни хора. Исках да споделям с тях, да слушам техните разкази. Обещах си, че ще отида и на следващия семинар. Ден след ден започнах да трупам знания, да давам знания. В екипа ми се появи първия регистриран, после втория, стараех се да ги науча на всичко, което аз знам. На един от семинарите сравниха екипа с езеро. В него се вливат няколко ручея и го пълнят. Но в същото време и се изливат няколко ручея. Така и в моя екип, влизаха хора, излизаха хора, някои още са ми партньори, благодаря им за доверието и дългосрочното сътрудничество. Имаше такива, които получаваха знания и се отказваха, други се отказваха без дори да разберат каква бизнес-възможност им се предлага. За мен това са хора страхливи, хора, които не са уверени в собствените си сили, хора с ниска самооценка. Изстрадах всички, които се отказаха. Употребих много сили и емоции, опитах се да ги върна, казвах си - как не разбират колко добра възможност имат да развиват собствен бизнес и да печелят и да живеят живота си по собствени правила. Стигнах до етап, когато тези емоции ми дойдоха в повече, задушиха ме и аз започнах да губя вярата си и вече не влагах сили дори и в тези партньори от екипа, които имаха желание и жажда за знания. Този период вече е преодолян. За времето, от което съм в Орифлейм съм посетила няколко присъствени семинара. Всеки път попивам от атмосферата, която цари там - на взаимопомощ, на приятелско отношение, на позитивизъм и вяра в собствените си сили. Невероятно е да видиш на едно място събрани повече от 100 красиви, усмихнати, уверени в себе си жени. Жени със самочувствие, и то подплатено самочувствие. Жени, които сами печелят парите си. За времето, от което съм в Орифлейм съм присъствала на десетки обучения - уебинари, стотици работни срещи и безброй разговори и всеки път е имало какво да науча, какво да взема за себе си. Не съм предполагала, че във виртуалното пространство мога да срещна толкова истински хора, които да ми станат приятели и с които ни свързва дружба вече години. Започнах да придобивам самочувствие, вече не се страхувам, че ще се превърна в бабка. всъщност надявам се да се превърна в бабка. Но... ще бъда забавна, умна, начетена бабка с куп интересни истории, които да разказвам. У мен има промяна, тя е постепенна, случва се бавно и неусетно. Когато се обърна назад и видя къде бях и къде стигнах, аз се усмихвам. Харесвам човека, в който се превърнах благодарение на Орифлейм. Аз съм забавна, с чувство за хумор, водя интересни разговори, в които събеседниците ми се чувстват важни и интелигентни. Разказвам остроумни истории. Аз все още ходя на държавната работа. Обличам рокли, поли и дори се гримирам. Не се страхувам да покажа, че съм жена със самочувствие. Съчетавам двата вида лидер - поставения на поста лидер, който има власт над хората, заради ръководната позиция, която заема и лидерът, които сам си е извоювал мястото, на когото хората са повярвали и са избрали да го следват доброволно. Следват го заради знанията и уменията, които той им дава. Понякога, когато съм на работа и съм настроена на една вълна, и ми звънне човек от екипа, ми се налага за секунди да превключвам от единия тип лидер на другия и после обратно. В началото ми беше трудно. Сега вече и в държавната си работа ползвам повече от наученото в Орифлейм и скокът не е толкова рязък. Получавам заплата повече от 27 години. И смея да кажа, че си я заработвам заплатата, не я получавам даром. От Орифлейм получавам доход от скоро - по-малко от две години, последните месеци може да се каже, че е доста добър бонус. Тези пари за мен имат друго емоционално изражение. Усещам ги като богатство, което съм събирала зрънце по зрънце. И не защото са трудно спечелени. Напротив - това е работа, която върша с удоволствие, носи ми удовлетвореност, дарява ме с емоции, и финансовото изражение е логичното следствие, не е причина и не е цел.
Чували ли сте: "Ако искаш да промениш света, промени първо себе си". Първият път когато прочетох тази мисъл ми се видя странно. Но явно дойде моментът, когато разбрах смисъла й. Аз се променям всеки ден и виждам как светът около мен също се променя, как започвам да виждам ярки, светли краски, позитивни хора и случаи пълни с доброта. Ако и Вие чувствате, че имате нужда от промяна, ако Вашият свят не Ви удовлетворява, но нямате сили да се справите сами с промяната, елате и хванете една протегната ръка. С помощ е по-лесно. Ако статията Ви е харесала, ако сте намерили нещо за себе си или полезно за друг човек, харесайте я, напишете коментар и я споделете. :) За автора: Нели е онлайн бизнес консултант и работи с интелигентни и амбициозни жени, които искат да получат и приложат нови знания от които да печелят допълнителен доход в свободното си време. Помага им за кратък период от време да изградят печеливш бизнес от дома като използват най-новите инструменти на интернет маркетинга. Преди 12 години попаднах на разказа на една дама поместен в английското списание Good Housekeeping. Нейната история ме впечатли изключително, запазих си страничката с текста и през годините съм я препрочитала няколко пъти. Сега искам да я споделя и с вас. Няма как да ви дам линк към статията, защото имам само една вече леко пожълтяла изрезка, но пък снимах оригиналните снимки към текста. Ето историята на Ева Тумс-Хайрман, разказана от самата нея. Това е история за решенията, които взимаме в живота, за силата на мечтите, и за упоритостта, с която ги следваме. „Един от най-ранните ми детски спомени е изключително травмиращ. Една коледна сутрин, когато бях на 5 години, моят по-голям брат и аз решихме да запалим свещите на коледното дърво и за нещастие неговата пижама се подпали. Докато той бягаше из стаята в пламъци, аз знаех, че трябва да донеса кофа с вода, но шокът от случващото се ме беше приковал на място и не можех да помръдна. Брат ми все още носи белезите от този пожар, а инцидентът остави трайно въздействие и върху мен. От тогава аз съм водена от нуждата да лекувам други хора. Когато бях на 18 години започнах да уча медицина, но не продължих, защото обучението не беше това, което очаквах. Дадох си време да помисля какво наистина исках да правя, но преди да имам възможност да започна нов курс, вече се бях влюбила и сключила брак. Мъчно ми бе, че се отказвам от ученето, но на този етап бракът за мен беше по-важен. Родиха ни се 3 деца, a когато трето се появи на бял свят бракът ни беше вече пред разпадане. И на двама ни бе трудно, бяхме млади, децата малки, а поради естеството на работа на съпруга ми често се налагаше да оставам сама с децата в нашата къща под наем в Шотландската провинция. След близо 5 години осъзнах, че нищо няма да се промени, ако аз не предизвикам промяната, затова убедих съпруга ми да ни напусне. Това беше най-тежкото нещо, което някога съм правила. И ето ме, на 29 години, сама, с 3 малки деца и почти без пари. Животът изглеждаше някак тъжен и безцветен. Знаех, че трябва да се стегна и да дам най-доброто от себе си за да отгледам децата си, но имаше моменти, в които усещах, че просто не мога да се справя. Тогава обичах да излизам навън, да лежа на тревата и да плача. Моето спасение бе, че живея на такова чудно място – природата наоколо бе толкова прекрасна, че самото й съзерцаване за мен бе форма на терапия. Дори сега, когато се чувствам нещастна се отправям към западния бряг на Шотландия, защото знам че пейзажът ще повдигне духа ми. Но в онези години природата ни подкрепяше и по съвсем практичен начин. Хрумна ми, че ако запазя няколко картофа и ги засея, ще мога да си отгледам свои собствени. Практиката беше моят учител. Научих се как да използвам листа от бреза и коприва за да приготвям супа от тях. Децата и аз ходехме в гората да берем къпини, да събираме гъби и дърва за огрев. Грижих се също и за пчели. Винаги съм обичала досега с природата, но за първи път гледах към растенията с други очи, мислейки си за какво мога да ги използвам и с какво са полезни за здравето. За децата тези години бяха идилични, но аз знаех, че не можем вечно да продължаваме така. След няколко години, когато посъбрах увереност и кураж, реших, че е време отново да започна да използвам ума си и да събудя своите амбиции за медицинска кариера. Бях чула за курс по хомеопатия, който се провежда всеки четвърти уикенд в Нюкясъл. Идеята ме запленени, защото това означаваше, че ще мога да съчетая своите две страсти – да лекувам хора и да работя с природата. Това беше в средата на 80-те години, когато хомеопатията не беше все още толкова разпространена. Бившият ми съпруг се съгласи да гледа децата докато съм заета, което ми даваше свободата да се запиша. Изведнъж почувствах прилив на енергия, която не бях чувствала от години и причината беше, че отново бях поела контрол над живота си. Посветих следващите 6 години на учене и за първи път от много време насам бях щастлива. Когато се подготвяш да лекуваш другите от съществено значение е да се справиш първо със собствените си проблеми, което означаваше да се примиря и да приема събитията от последните 10 години - проваления ми брак и факта, че толкова лесно се отказах от учението за да се омъжа. Но сега вече не съжалявах за трудностите, през които съм преминала, защото благодарения на тях бях стигнала до настоящия момент. В началото след като се дипломирах, моят кабинет беше просто стая от дома ми. Беше вълнуващо. Хората разказваха за мен на своите приятели и не ми се налагаше да рекламирам услугите си. Обаче да работя от дома ми не беше лесно. Децата бяха много добри и разбиращи, но аз се чувствах виновна да ги карам постоянно да бъдат тихи. Затова започнах да работя от различни клиники, както и при други терапевти. Работех 6 дена в седмицата. Пътуването между различните клиники беше изтощително и се замислих, че с парите, които плащам за наем бих могла да си отворя свое собствено местенце. Преди 8 години отворих своя собствена клиника в центъра на Единбърг. Нямах спестявания, и планувах да плащам наема с парите, които припечелвах. Тогава си нямах и представа как се ръководи бизнес. Бях толкова наивна. Не разбирах от финанси. Хомеопатията бе единственото нещо, което знаех, а ето че бях изправена пред таблици с разходи и сметки. Не след дълго осъзнах, че воденето на бизнес е и творчески процес. Бях твърдо решена да не позволявам на липсата ми на бизнес умения да ме провали, затова започнах сама да се уча на основните знания, опитвах да опростявам нещата, и когато грешах се учех от грешките си.
Да имам собствена клиника бе моя мечта. В момента имам 3 кабинета – в единият лекувам аз, а другите два отдавам под наем на други терапевти. Разполагам и с магазин към клиниката, в който продавам натурални здравословни продукти приготвени от мен, като например: успокояващ крем за ходила, капсули от див сладък картоф за жени в менопауза, билкови чайове за редица проблеми и др. Също така приготвям и натурални козметични продукти от съставки като пчелен восък, венчелистчета и различни растения. Днес работя 6 дни в седмицата – 3 дена приемам и преглеждам хора с най-различни заболявания, а останалите 3 прекарвам в магазина, където приготвям продуктите и водя сметките. Най-накрая съм там, където искам да бъда. Запознах се и с мъж, който сега е мой втори съпруг. За разлика от първият ми брак, тази връзка не започна с голям романс, но от самото начало между нас има много общо. Научих, че трябва да приемам негативните събития, които ми се случват в живота и да ги използвам за да продължа напред. Не можеш просто да се скриеш от трудностите. Тежко е, когато нещата се объркат, но пък помага да отсееш това, което не е от значение, и ти дава шанс да се фокусираш върху наистина важното за теб. Преди всичко, осъзнах, че си струва да преследваш мечтите си, и ако имаш късмет да откриеш дейността, в която вярваш, тя напълно ще те трансформира.“ Това бе разказът на Ева. Надявам се да ви е вдъхновил така както винаги, когато го чета вдъхновява и мен. Бъдете благодарни за всичко, което се случва в живота ви, приемете трудностите, защото те могат да ви предоставят ред възможности. А сега сещате ли се за някого, който в този момент се нуждае от доза вдъхновение? Сигурна съм, че познавате такъв човек. Споделете тогава тази статия с вашите приятели и нека не забравяме, че си струва да се борим за мечтите си въпреки трудностите. За автора: Ивелина Стойкова е майка на две деца, за която да работи онлайн от дома си и да гради онлайн бизнес е най-добрия начин да осигури онзи баланс между кариера и семейство, за който може би всяка майка мечтае. Уикендът е времето, когато обичам да надигна глава от плановете за кариера, да разказвам истории и споделям впечатленията си от живота. Този път съм ви подготвила един мистичен разказ за русалки по бреговете на Египет. Легенди за полу-хора, полу-животни са пленявали нашето въображение в продължение на векове. И докато обикновено не поставяме под съмнение митичния произход на кентаври, харпии, минотаври и др., то положението с русалките определено е по-различно. Те не само присъстват във фолклора на много култури по света, но има и документирани десетки случаи на срещи с русалки. И все пак, повечето хора в съвременните западни общества вероятно ще приемат идеята за съществуването на русалки като абсурдна. Въпреки това, ситуацията е доста по-различна тук в Египет. Дали това е така, защото мистерията винаги е била част от историята на Египет, или защото повечето египетски градове и села са или разположени край морето или лежат покрай бреговете на Нил, но безспорен факт е, че много от съвременните египтяни вярват в русалки. Не само, че вярват, но много от тях твърдят, че са виждали такива. Историята, която днес ще ви разкажа се е случила в малко рибарско селце на брега на Средиземно море, недалеч от мястото, където левият ръкав на Нил се влива в морето. Годината е 1960. Нашият главен герой се казва Карим - обикновен рибар, съпруг и баща на 3 деца. Карим имал малка лодка, с която всяка сутрин на разсъмване излизал да лови риба. Въпросната сутрин сторил същото. Въпреки, че денят бил облачен и мъглив, нямало нищо необичайно в началото. Загребал към мястото, където обикновено хвърлял мрежа. В един момент забелязал човешка фигура на левия бряг на реката. Видимостта била лоша, и той решил да се приближи. Гребейки към брега, вече бил в състояние да различи силуета на жена; жена, седяща на камъните и разресваща дългите си коси. Тя била магнетична и съблазнително-красива, и той се доближил още повече. В този момент, за частица от секундата, ледено-студена вълна преминала през тялото му. Очите й не били човешки, а зениците били вертикални. Разбрал, че трябва да се отдалечи мигновенно. Обърнал лодката и загребал с всички сили в обратната посока. В следващия миг обаче усетил мощен удар върху гърба си. Русалката била зад него. "Дланта й беше по-голяма от човешка длан и имах чувството, че ме удари не с ръка, а с дърво" спомня си той. За щастие успява да избяга от хватката на русалката. Втурва се обратно вкъщи, необичайно рано, изплашен и ужасен от случилото се, и се заключва в спалнята. Цяла седмица не излиза от стаята, а за да се престраши и отиде отново на риболов му трябва цял един месец. Когато за първи път чух тази история, разказана от дъщерята на Карим, аз просто се забавлявах. Въпросът "да повярвам или не" дори не мина през ума ми. На следващия ден реших да споделя какво съм научила и с други хора и тогава останах изключително изненадана да разбера колко много от местните жители имат подобни истории за разказване. Учудих се също, че тези хора не търсят слава, може би защото такива истории са били толкова често срещани, че не си струва да биват споменавани. Вместо това техните приключения с морските девойки биват предавани от поколение на поколение като обикновени семейни легенди. Дали тези хора наистина са видели русалки или това, което се е случило с тях е било просто халюцинация? При липсата на доказателства, вероятно никога няма да разберем истината. А вие какво мислите? Вярвате ли, че русалки съществуват? За автора: Ивелина Стойкова е майка на две деца, за която да работи онлайн от дома си и да гради онлайн бизнес е най-добрия начин да осигури онзи баланс между кариера и семейство, за който може би всяка майка мечтае. Здравейте приятели!
Наскоро бях поканена на фирмено онлайн събитие, където да разкажа за себе си и как, живеейки в чужбина, градя успешен онлайн бизнес с тяхната компания. Ще споделя и с вас това, което разказах тогава и се надявам моят опит да е от полза и за вас. И така, преди 11 години се озовах в чужда държава, без да говоря местния език и без шанс за удоволетворяваща и добре платена работа. Това, което ми оставаше бе да се поинтересувам от възможностите за работа от дома. Благодарение на това, че владея английски език, започнах да превеждам, да пиша статии, да изпълнявам различни интернет проекти. Идеята да работя от комфорта на собствения ми дом определено ми допадна. За първи път имах свободата да планирам сама времето си. Не ми се налагаше да бързам за работа, да оцелявам в градския транспорт, или да се тъпча с полуфабрикати в обедната почивка от 30 мин. Можех да работя колкото, когато, и където си поискам. Когато не ми се стои у дома и имах нужда от глътка чист въздух, можех просто да си взема лаптопа и да поработя в парка, на плажа, или на детската площадка, докато дъщеря ми си играе наоколо. И тя щастлива, и аз щастлива. Звучи страхотно, нали? Обаче въпреки, че 8 години се чувствах удовлетворена от своите професионални задължения, все пак стигнах до заключението, че положението може да е още по-добро, ако работя само за себе си вместо да изпълнявам чужди проекти и да завися от волята и благоразположението на други. Това ми желание се засили още повече, след като не ми бе заплатен труда, който вложих по един от проектите, а другата фирма за която работех реши да не ми продължи договора, когато забременях с второто си дете. Това бе причината да започна да търся идеи за собствен бизнес в Интернет. Не след дълго попаднах на онлайн проект разработен в сътрудничество с Орифлейм и вече 1г и 7 месеца успешно съчетавам интернет технологиите с мрежовия маркетинг. Предполагам искате да научите какава е тайната рецепта на моя успех? ....Всъщност тайна няма. Отговорът ми е много прост. Успявам, не зашото имам повече опит от другите, не защото съм по-умна, или защото имам повече знания, а просто защото съм ОТДАДЕНА на идеята да изградя свой успешен онлайн бизнес. Отдадеността за мен е най-важното условие за успех без значение какви са целите ни и с какво се занимаваме. При мен не минава и ден без да съм вложила някакво усилие или без да съм работила по текущите ми задачки. Може би сега ще си помислите, че е лесно да работиш за себе си, когато си стоиш у дома, и не ти се налага да ходиш по 8 часа на работа. Уверявам ви, никак даже не е лесно. Обикновенно ми остават 4 часа на ден за моя бизнес, понякога и по-малко. И пак ще повторя........ дори и 1 свободен час на ден да имам, аз ще предприема действие, което да ме придвижи към целта ми. Не мога да си позволя, а и не искам да пропускам ден без да съм направила крачка, макар и малка в желаната посока. Това накратко е моята рецепта за успех. Мисля, че точно благодарение на моята отдаденост в момента напредвам по стълбичката на успеха. Има още нещо, което за мен е важно и което се опитвам да правя. Не, не става въпрос за някакъв интернет маркетинг инструмент, който използвам. Инструменти има много. Определено те са важни, но само с тях успех не се постига. Всъщност, искам да ви разкажа за Форест Гъмп. Да, точно така – за измисления герой от Холивудската продукция. Това е един от любимите ми филми, и всеки път, когато го гледам си казвам – ех, искам да бъда като Форест Гъмп. Сигурно сега се чудите защо ми е да приличам на него...... !? Предполагам всеки от вас е гледал филма и знае как Форест, независимо сравнително ниското му ниво на интелигентност, постига успех с абсолютно всичко с каквото се захване – той стана най-добрият играч в колежанския отбор по футбол, получи медал за храброст от войната във Виетнам, след това стана шампион по тенис на маса, после създаде успешен бизнес, ожени се за момичето на мечтите си. Знаете ли защо на него всичко му се удаваше с такава лекота? Отговоръте е - Защото на него никога не му минаваха през главата идеи от сорта на – Това не е за мен! Не мога да го постигна! Ще се проваля!....и т.н. Той просто действаше. За него провалът не съществуваше. Това е което искам и аз да умея – просто да правя всичко без страх от провал и без да си налагам ограничения в мисленето относно на какво съм способна и какво мога да постигна. Замислете се - ако днес сте финансово и емоционално неудоволетворени от вашата работа, нещо пречи ли ви след една година да правите това, за което душата ви копнее? Гарантирам ви, че ограниченията са само във вашата глава и нищо не ви пречи, защото ние живеем в свят на неограничени онлайн възможности; в свят, където идеите и нужните знания са само на един клик разстояние. Пожелавам ви и вие да бъдете като Форест и никога да не се съмнявате в собствените си възможности. Благодаря ви за вниманието и ако моята история ви е харесала, споделете я с други за да им покажете, че ключът на успеха е вътре в нас. За автора: Ивелина Стойкова е майка на две деца, за която да работи онлайн от дома си и да гради онлайн бизнес е най-добрия начин да осигури онзи баланс между кариера и семейство, за който може би всяка майка мечтае. или приказка за една съвременна Пепеляшка Фатма е едно обикновено египетско момиче, чийто живот изключително напомня този на Пепеляшка, а може би е дори по-труден от нейния. За разлика от Пепеляшка обаче, в историята на Фатма злодеите са собствената й майка и двете й природени сестри. Фатма е вече на 20 години и нейното ежедневие минава единствено в чистене, готвене, пране, прислужване и обгрижване на останалите петима членове на семейството.
Може би ще си кажете – „Е, това, че върши цялата домакинска работа не прави майка й и сестрите й злодеи“. За нещастие на Фатма, нещата не спират дотук. Фатма няма право на телефон или интернет връзка, няма право да излиза извън дома си освен ако не придружава майка си, няма право да учи и да работи. Ходила е на училище само до 4-ти клас, а след това по настояване на майка си минава на домашно обучение. Макар и да завършва основното си образование у дома, нейните оценки са най-високи в цялата област. Уви, повече не й е позволено да учи. В същото време Фатма е едно много талантливо момиче. Тя рисува прекрасно, плете много умело и из под ръцете й излизат най-различни нежни и красиви творения. Често се случва някоя детска градина или училище да я поканят да декорира интериора им, но .......... както може би се досещате, такива покани обикновено биват отхвърляни. От няколко години майка й се опитва да й намери съпруг. Не си мислете, че тя е готова да я даде на някого, който наистина ще се грижи добре за нея. Случайно или не, всички кандидат-женихи, които нейната майка и сестри предлагат са все или с психични отклонения, наркодилъри или бивши затворници. До този момент Фатма, макар и с цената на чест побой, смело отхвърля всяко едно предложение и геройски устоява на техните опити да я задомят. Защо ви разказвам всичко това ли? Защото това обикновено момиче прави нещо необикновено. Попитах Фатма да ми разкаже как прекарва свободното си време. Може би глупав въпрос от моя страна, защото колко свободно време може да има момичето, когато живее като слугиня...... Нейният отговор ме изненада. Фатма: „Имам около 2 свободни часа следобед, когато всички си почиват и тогава обичам да рисувам и да записвам мечтите си.“ Аз: „Секунда спри. Записваш мечтите си?!“ Фатма: „Да, записвам си в тетрадка всяка една моя мечта. Какъв съпруг искам да имам. В каква къща искам да живея. Колко деца искам да имам. Какво искам да работя..... Записвам всичко до най-малката подробност.“ Аз: „ Кой те посъветва да правиш това? Фатма: „Никой. Просто чувствам, че трябва да го направя. Обичам да го правя.“ Бях възхитена и въодушевена от нейните думи. В този момент аз спрях да се притеснявам за нея и да я съжалявам. Знаех, че въпреки всички трудности нея я очаква хубаво бъдеще - бъдещото, която тя сама рисува за себе си. Това обикновено, бедно, необразовано и почти откъснато от външния свят момиче беше достигнало само до идеята, която днес всеки треньор по личностно развитие или мотивационен лидер ще ни посъветва да приложим, ако искаме да бъдем успешни в живота, а именно да опишем своя идеален ден. Има нещо магическо в това да записваш целите и мечтите си на хартия. Примерно, Ранди Гейдж в своята книга „Приемете изобилието“ съветва: ...“Стремете се към едно подробно и завладяващо описание на идеалния ви ден - денят, който искате да предизвикате. Трябва да го видите, да го чуете, да го вкусите, да го помиришете, да го докоснете, да го ПОЧУВСТВАТЕ. Чак след като преживеете успеха в главата и сърцето си ще можете да го предизвикате в реалността.“... Надявам се съвсем скоро този мой разказ да има продължение, в което да ви разкажа как се е появил принцът, който да я избави от тежката й участ, как е поискал ръката й и как е вдигнала сватбата на мечтите си. Досущ като самата Пепеляшка, нали? /Очаквайте продължение/ Ако разказът за тази съвременна Пепеляшка ви е харесал, споделето го и помогнете и на други да научат за силата на мечтите написани на хартия. За автора: Ивелина Стойкова е майка на две деца, за която да работи онлайн от дома си и да гради международен онлайн бизнес е най-добрия начин да осигури онзи баланс между кариера и семейство, за който повечето жени мечтаят. |
Блог с идеи за кариера и развитие от дома.Архив
February 2021
Категории
All
Автор
Ивелина Стойкова |