Здравей, Златина. Добре дошла в рубриката "Моята работа е моята страст". Разкажи ни първо за себе си. Здравейте! Аз съм Златина, от Пловдив, майка на две деца. Определям себе си като търсещ човек, а който търси – намира. Дълги години търсех с какво да се занимавам, което да ми носи както професионално, така и емоционално, и финансово удовлетворение. Измъчваше ме монотонността от къщи на работа, от работа в къщи. Чудех се как другите се справят и дори понякога им завиждах... Нещата се промениха през август 2015 г., когато изтече второто ми майчинство и още на другия ден ме съкратиха – почувствах се Свободна. От тогава преминах преминах редица обучения и все още продължавам да се обучавам, защото изпитвам необходимост да се развивам и да усъвършенствам уменията си. Достигнах етап, в който у мен се породи желание да споделя всичко научено и преживяно като опит, да помагам на други да извървят своя път на развитие и да открият щастието в себе си. Намерих и начините, с които да го правя - това са Йога на смеха, Порт де Бра и арт-коучинг. Тези дейности са един вид продължение, израстване на моите страсти от дете. Това ме изпълва с ентусиазъм и много идеи. В момента основната ми дейност е насочена към Йога на смеха, защото това е един чудесен инструмент за подобряване на всички сфери от живота – здраве, работа, взаимоотношения, личностно и духовно развитие. Йога на смеха! Само като произнеса тези думи и веднага усещам как се повишава вибрацията ми. Какво точно е Йога на смеха? Йога на смеха е уникална практика. Според нея всеки може да се смее без причина, т.е. не са му нужни шеги, хумор или комедии. Концепцията е базирана на факта, че тялото ни не прави разлика между естествения и стимулирания смях, стига той да се прави с желание и отдаденост. Защо йога – защото упражненията за смях се комбинират с йога дишане. Как протича една сесия по Йога на смеха? Една сесия по йога на смеха е между 45-60 минути. Смехът се заражда чрез упражнения за смях, при които се поддържа детинска игривост и очен контакт между участниците. Целта е накрая да се стигне до т.нар. смехова медитация – това са минимум 10-15 минути силен и дълбок смях. Именно по този начин ще получим здравословните ползи от смеха. Знаем сентенцията “Смехът е здраве“, обаче има ли доказани ползи от това да се смеем? Да, смехът наистина е здраве! Това го доказват много научни изследвания. През 60-те години на миналия век възниква и науката за смеха – гелотология. Тя изучава всички функции и възможности на смеха и влиянието му върху човека – както физическо, така и емоционално, и ментално. Според учените конкретните ползи от смеха са изключително разнообразни и никак не са за подценяване. Идеята смехът да се използва за медицински цели идва в началото на 70-те години на миналия век. Към настоящия момент, смехотерапията като оздравителна програма има 3 направления:
Къде провеждаш своите занимания и как можем да те открием онлайн? На този етап провеждам сесии на живо в Temporadas Social Center, Пловдив (в Изчислителния център, срещу парк Лаута), всеки чевтъртък от 18:00 часа. В онлайн пространството може да се включите във фейсбук групата ми – в нея ще намерите информация и съвети относно БлагоТворното влияние на смеха върху различните сфери от живота ни. Това е мястото, където: ще се смеем, ще се предизвикваме, ще споделяме, ще се забавляваме като деца и ще продължим живота си напред с лекота и позитивизъм! Наскоро пуснах и YouTube канал, за който може да се абонирате. Други канали, чрез които да ме последвате са:
Искам да ти задам един въпрос. Може ли ? Да, разбира се. Знаеш ли коефициента си на смях – LQ ? Коефициент на смях?!? И такъв коефициент ли има?!? Що за коефициент е това? Признавам за първи път чувам за това. Коефициентът на смях { LQ } определя:
Хайде - Направи си тест! Защо правиш всичко това?
Еее, Аз тепърва започвам! Общуването и взаимоотношенията между хората, лично за мен, са изключително важни. Йога на смеха възниква през 1995 г. Началото й поставя д-р Мадан Катария и петима негови приятели. Към настоящия момент, по света има милиони практикуващи в над 100 страни, като броят им расте постоянно. Смехът сближава хората. Безусловният смях води до безусловна любов. Йога на смеха е движение за здраве, щастие и световен мир. Искам да допринеса за благоденствието на България и Света. Какво е твоето послание към жените, които имат някакво хоби или страст, но все още не се осмеляват да последват посланието на душата си? Мили Дами, не отлагайте, а действайте! Ако това, с което се занимавате, наистина ви е страст и мечтана работа – направете дори съвсем малка крачка напред. Идеалният момент винаги е СЕГА, а не в бъдеще! Дори да не сте 100% готови – действайте! Правете малки крачки и се развивайте! Мечтите се сбъдват, когато правите крачките към тях! Не е нужно веднага да напускате работа, особено сега в тази странна и несигурна ситуация. Обаче действайте - стъпка по стъпка тръгнете по своя път. Иска се постоянство и да не се отказвате пред трудностите. Трудностите са вид тест дали това е наистина вашето нещо... Така, че: Мейтайте. Действайте. Успявайте. Вселената аплодира действия, а не мисли! Златина, благодаря ти, че сподели с нас част от твоя свят. Желая ти успех и нека това, което правиш да продължава да те зарежда с творческа енергия. Аз също БлагоДаря за предоставената ми възможност да се представя с Йога на смеха ! Накрая искам да отправя един апел към всички: #СмейтеСеПовече и #БъдетеЗдрави
0 Comments
Здравей, Катрин. Разкажи ни за себе си. Коя е Катрин? Аз съм Катрин, момиче на прага на 30-те си години. Определям себе си, като една Мечтателка или по-точно един емоционален ураган, търсещ.. опознаващ.. задаващ въпроси.. намиращ.. Един емоционален ураган, преследващ успеха. А какво е успехът? Трудно ми е да го дефинирам.. Търся отговора.. и го откривам, когато затварям очи и оставям сърцето да ме води. Успехът е Спокойствието и Мирът в душата.. Успехът е Живот без маска.. Успехът е ТУК и СЕГА.. Търсейки себе си, осъзнах, че всеки човек е една Вселена. Една Вселена, сътворена от съвършенства и несъвършенства.. Разбрах, че ние сме един свят, една дълбока емоция и дълъг път… но дали винаги намираме силите и смелостта да тръгнем по него…? Поканих те за участие в това интервю, защото се възхищавам на жени, които живеят своята мисия. От къде идва твоята страст към фотографията? Може би е интуиция. Фотографията беше заключена дълбоко в съзнанието ми и когато бях готова да премина през тази врата, душата ми ми показа пътя, по който тръгнах с всички сили. Докосвайки се до тази необятна емоция, промених изцяло виждането си към света. Какво ти дава тази дейност? - Емоция, която ми показва един утопичен свят. Свят, който докосва душата. - Вдъхновение, което ми дава цел и сила. - Любопиство, провокиращо въображението ми. - Ентусиазъм, радост и енергия, изпълващи деня ми, създаващи мечти и усмивки! Как достигна до идеята да работиш за себе си? Избрах да последвам своя мечта. И какво се случва с твоята мечта сега? Имам възможността да работя с прекрасен екип, в сферата на сватбената фотография и видеозаснемане. Всъщност това не е просто работа. Искрено преживяваме всеки момент заедно с нашите клиенти. Всяка една двойка има своята неповторима любовна история. А има ли нещо по-хубаво от това, да се докоснеш до Любовта? Ти работиш и по друг много интересен проект. Разкажи ни за него. Следвайки желанието си за личностно израстване и любовта си към фотографията, започнах да работя по проект „Кой съм аз?“. Срещах се с хора на различна възраст от началото на пътя до 101 години. С всеки от тях споделях емоция, усетих промяната с напредването на възрастта и личностното надграждане, обратно пропорционално на физическата и телесна деградация. Всички до които се докоснах физически и духовно, разказвайки своята житейска история, ми помогнаха да чуя ясно своето Аз… Благодаря! Така се стигна до осъществяването на една моя мечта и намерих няколкото верни отговора на вечния житейски въпрос: „Кой съм Аз?“
Точно в този момент, когато осъществих своя мечта и съм на върха на щастието си, точно тук и сега, искам да Ви споделя, че мечтите и успеха са още по-големи и значими, когато са споделени с човек нуждаещ се от подкрепа и разбиране, за да продължи напред. Искам да Ви запозная с Иво Христов, млад автор, малка вселена, голямо сърце и огромна жажда и мечта за продължаване на пътя напред и личностно израстване… за живот. Един изключително силен, 19-годишен боец на съдбата, написал и издал 8 книги, определяни от читателите като бестселъри. Като огромна част от прекрасните творения на литературата и изкуството, за съжаление и неговите творби са родени от болката, която носи в душата си. На 12-годишна възраст е диагностициран с диагноза Неврофиброматоза – тип 2, звучаща като присъда, изразяваща се като множество тумори в централната нервна система. Аз избрах своя начин да подкрепя борбата на Иво със заболяването и стремежа му за живот и да продължи по пътя напред, търсейки и намирайки отговори на вечния въпрос: „Кой съм Аз?“. Ще го направя като даря изцяло приходите си от сбъднатия ми проект: „Кой съм Аз?“ и се постарая да ангажирам и хората, до които се докосвам ежедневно. Нека подкрепим живота на Иво Христов! Заедно можем повече! Какво е твоето ЗАЩО? Защо правиш това, което правиш? Защото съм емоционално зависима. Харесва ми да се докосвам до чувствата и емоциите на хората. Обичам да търся причините за следствията... Какво е твоето послание към жените, които също като теб искат да последват своите мечти? Когато сърцето води, пътят винаги е правилен. Чувствайте и откривайте красотата в малките неща. Предизвиквайте се и не спирайте, да създавате усмивки. И нека не забравяме, че Щастието е истиско, когато е споделено. Мечтайте, защото.. Мечтите нямат граница! Катрин, благодаря ти, че сподели с нас част от твоя свят. Желая ти успех и нека това, което правиш да продължава да те зарежда със страст и вдъхновение. Много хора се чудят и задават въпроса „Как мога да печеля пари чрез създаване на YouTube видеоклипове?
Затова подготвих тази статия, в която ви представям едно интервю с Judy Travis. Оригинала на статията може да откриете тук: https://www.theworkathomewoman.com/judy-travis/ Джуди е успешна млада дама работеща от дома си, която не само има повече от един милион последователи в YouTube, но и печели милиони от своите видеоклипове. Разкажи ни малко повече за себе си и за своето бизнес начинание. Започнах да правя YouTube видеа през 2008. Няколко години по-късно станах партньор на YouTube и започнах да печеля толкова добре, че превърнах това в кариера на пълен работен ден. Сега, седем години по-късно, вече имам 4 YouTube канала, където споделям своите страсти чрез видеоклипове за красота, ежедневни влогове, канал на испански език, и от скоро моята най-голяма страст – влог за майки, в който отразявам моите преживявания като майка. Какви видове видеоклипове създаваш? По принцип, видеата ми представляват ревюта на продукти както и обучителни видеа как да се използва даден продукт. Имам и ежедневен влог и канал за майки, където дискутирам всякакви теми свързани с майчинството. Използваш ли някакъв специален софтуеър или инструменти за да създаваш видеата? Използвам приложението Final Cut Pro X на моя MacBook Air за да редактирам видеата. За да записвам видеата за канала за красота използвам цифрова рефлексна камера с единичен обектив (DSLR), а за влоговете използвам камера Canon s120. Как печелиш пари чрез YouTube? YouTube има модел на споделяне на печалбата, където приходите от рекламите от Google, които се показват във видеоклиповете се поделят. Друг популярен начин за печелене на пари в YouTube е заплащането на видеа, в които се представят продуктите или услугите на дадена марка. Какви съвети би дала за увеличаване броя на феновете в YouTube? Качвайте видеоклипове на теми, които истински ви вълнуват, бъдете последователни и ценете вниманието на аудиторията си. Какво допренесе за твоя успех? На първо място, фактът, че имам подкрепящ съпруг и семейство. Те са с мен от самото начало, и ми помагат по всякакъв начин, когато имам нужда и особено сега когато съм млада майка. Те ми осигуряват свободно време да се съсредоточа върху работата си. Също така моите зрители, които се асоциират с мен и се променят заедно с мен чрез преживяванията в живота ми. Какво правиш в момента за да развиеш бизнеса си? Фокусирана съм върху това да изградя връзка с майките чрез моя канал за майчинство и върху работата с марки и компании, които според мен ще са от полза за моите зрители. Какъв съвет би дала на други жени, които искат да имат собствен канал в YouTube? Не се съсредоточавайте върху парите. Следвайте сърцето си и водете хората чрез своята страст. Когато позволите на парите да ви мотивират, това може да повлияе негативно върху вашите видеа. Вярвайте в своите знания, създавайте ценно съдържание и парите ще дойдат. Да благодарим на Джуди Травис за споделянето на своята история! Статията подгови за вас Ивелина. Ивелина е онлайн бизнес консултант и работи с жени, които мечтаят за кариера от дома, като им помага да изградят собствен бизнес в Интернет. Здравейте, приятели! Днес реших да споделя с вас моите размисли относно доверието в бизнеса, и по-точно доверието в мрежовия маркетинг. Много хора си мислят, че това е бизнес на продажби, и че най-важното е да умееш да продаваш. А, аз вече трета година работя в тази сфера и все повече се убеждавам, че преди всичко това е бизнес на доверието. ‘Доверието е емоцията в мрежовия бизнес. Трябва да го заслужиш. То се ражда, когато постоянно правиш това, което е добро за твоите хора.’ Но как да установим и поддържаме отношения на доверие в една онлайн среда, каквато е и нашата, където обикновено не виждаме кой седи срещу нас и между нас има само виртуален контакт? Тук ще отворя една скоба и ще поясня, че аз й екипa, с който работя, правим мрежов бизнес по един по-различен начин, или по-точно сме пренесли бизнеса в едно друго измерение. Ние съчетаваме традиционните методи със съвременните интернет технологии и затова работим 90% онлайн и само 10% офлайн. Добрата новина е, че когато става дума за онлайн поведение и комуникации, повечето хора очакват едно и също в и извън мрежата. Когато развиваме бизнеса си е важно да знаем, че не трябва да правим нищо по-специално, а просто да градим доверие с хората онлайн по същия начин по който го правим и в реалния живот. Мога да ви дам пример от моя личен опит. С моя първи и най-успешен засега партньор, цели 7 месеца работихме без да сме включвали камера докато разговаряме по скайп. Не бяхме се виждали и на живо и все още не сме. И въпреки всичко смятам и вярвам, че успяхме да изградим и да поддържаме взаимоотношения на пълно доверие. Ние винаги знаем, че можем да разчитаме една на друга и то не само в бизнес делата. Да се върнем на темата за доверието. Доверието играе много важна, а може би и решаваща роля при решението на човек да последва поканата ни и да се присъедини към нашата мрежова компания. А взаимоотношенията на доверие трябва да се доизграждат и поддържат дори и след като този човек е вече част от екипа ни, защото понякога се оказва по-лесно да привлечеш някого с идеята си, но по-трудно да го задържиш в бизнеса. Но лесно ли се постига доверието? Какво всъщност се случва? Ентусиазирани ние стартираме с очакването, че всеки може да разбере и види възможността за мащаба на нашия бизнес, както я виждаме самите ние. Но хората не реагират така, те са доста скептични или по скоро не желаят да се ангажират, понеже все още не разбират бизнеса!! Как да ги накараме да ни се доверят, да ни повярват и да следват съветите ни? Тук ще си позволя да цитирам няколко пасажа от книгата на Майкъл Делоухи 'Успех в 10 стъпки'. Неговите думи ще ни помогнат да разберем важността на доверието и ще ни дадат някои конкретни насоки как е правилно да се работи с хората, които са ни последвали. Ето какво казва той:
В мрежовият бизнес нашият продукт са хората. Трябва да разберем какво ги вълнува, какво ги мотивира и да намерим начин да им помогнем да постигнат своите мечти. И да не забравяме, че тук става въпрос за ТЕХНИТЕ мечти, а не нашите. 2 - „Изграждай хората! Хората ще изградят твоя бизнес.” Това означава да влагаме сили и енергия да помагаме на своите хора да се развиват. Когато изграждаме хората, процентът на тези, които остават трайно в бизнеса, ще е в пъти по-висок отколкото ако ги оставим сами да се справят. Това означава и да направим всичко, което е по силите ни, за да им дадем усещането, че ги ценим и ни е грижа за техния успех. Това ще спечели тяхното доверие и ще ги направи лоялни. Да им дадем личното си внимание, уважение и възхищение, от което се нуждаят. Много МЛМ специалисти твърдят, че в този бизнес са важни цифрите и бройките. Според Майкъл Делоухи истината е друга: 3 - „Хората са хора, а не бройки. Те имат цели, мечти и желания.Те не са бройки, те са реални хора!” Ако третираме хората просто като бройка, няма да стигнем далеч в бизнеса. Вместо само да вербуваме хората трябва да положим усилия и да разберем истинските им мотиви да се присъединят към нашия екип. Да разберем какви са техните мечти, цели, и какво очакват от нас. А какво обикновено искат хората? Ето какво казва авторът: - „Те искат любов. Искат ентусиазъм в своя личен живот и в своята кариера. Искат удовлетворение и здраве, сигурност, свобода, доверие, забава и финансова независимост. Хората са искали тези неща в продължение на хиляди години и ще ги желаят и след хиляди години.” Тук е изключително важно наистина да искаме да помагаме на другите. Не можем да се преструваме. Хората разбират веднага дали сме искрени с тях или не. Когато истински се грижим за хората в нашата структура, тогава бариерите падат и доверието се печели лесно. Делоухи казва следното по този въпрос: - „Ако те видят като специален приятел, на когото могат да се доверят и с когото да споделят, ти си на прав път.” Това бяха размислите на Майкъл Делоухи на тема доверие. Позволих си да ги използвам, защото много ме впечатлиха и откакто следвам съветите му смятам че се справям по-успешно в своя бизнеса, а и защото едва ли бих могла да дефинирам доверието по-добре от него. И така .... дотук ви говоря колко е важно да изградите доверие, да се грижите за другите, да им помагате да постигнат своите цели и да сбъднат своите мечти. И може би ще си кажете - ами кога ще се погрижа за моите мечти? Уверявам ви не се притеснявайте за тях. И за да ви докажa това, ще завърша с мъдрите слова на мотивационният лидер Зиг Зиглър, който казва: “Можеш да имаш всичко в живота, ако помогнеш на достатъчно много хора да постигнат това, което те искат.” Готови ли сте да работите за сбъдването на мечтите на хората? Ако статията ви е харесала, ще се радвам да я споделите с вашите приятели. Автор на статията:
Ивелина е онлайн бизнес консултант и помага на жени, които искат да работят за себе си, за кратък период от време да изградят печеливш бизнес от дома, именно благодарение на интернет технологиите. Приятели, днес искам да ви запозная с една изключителна дама, която въпреки ръководната си длъжност, мечтаеше за промяна и дръзна да се изяви в нещо ново и непознато, там където хората не са длъжни да я следват, и там, където тя се превърна в лидер без титла. Нейният разказ ще ви вдъхнови и ще ви накара да се усмихнете. Предавам 'клавиатурата' на Нели и нека тя сама разкаже за своя избор. Здравейте, аз съм Нели и ще Ви разкажа моята история в Орифлейм, от която ще разберете защо смятам, че това е едно от най-важните решения, които съм взела в моя живот. Аз съм инженер и работя в голяма държавна компания. Работя с мъже. По някакво стечение на обстоятелствата съм началник на около 120 мъже. Повече от 8 години. Всеки ден ми се налага да се доказвам, че мога и зная не по-малко от тях и всеки ден се боря да докажа, че съм си на мястото. В началото ходех на работа само с панталон и със затворени блузи, на бригади бях единствената жена и работех с всички, за да не ме смятат за слаба, много се стараех да правя всичко, за да не чувам думите:" Абе, жена..." Атмосферата на работа беше напрегната, по-близко до военизирана, отколкото дружелюбна, за приятелска изобщо не смеех да помисля. Минаваха години и това, в което ме превръщаще работата ми все повече не ми харесваше: Аз получавах заповеди и раздавах заповеди. Голяма част от тях бяха глупави, неизпълними, голяма част безмислени, много се повтаряха, но всеки път трябваше да се изпълняват. Аз се промених - загубих чувството си за хумор, усмивката все по-рядко се появяваше на лицето ми, постоянно мислех за проблемите на работа, в къщи започнах да командвам като на работа, не слушах други мнения... Вечер сядах на компютъра да прочета пресата или да изиграя някоя игра - я карти, я нещо друго, с което да убия времето си. Виждах промените, не харесвах човека в който се превръщам, но бях поета от инерцията и не можех сама да спра. Един ден си представих как в бъдеще съм стара, вечно недоволна, вечно мърмореща бабка, от която всички странят и никой не иска да говори с нея... Картината ме стресна. И взех решение да променя нещо. Не мислете, че като взех решението, всичко се обърна на 180 градуса. Ние хората сме инертни. Трябваше ми усилие на волята, за да спра с игрите на компютъра и да започна да чета обявите за работа. Това също не се случи изведнъж. Няколко дни четях обяви, не срещах нищо, което да ме привлече и се връщах пак към игрите... И така редувах... бесмислени обяви, игрички и пак си спомнях решението си и пак обяви и .... Кръговрат... Закупих, брошури, дискове и всякаква литература, изслушах всевъзможни семинари и получавах само гръмки думи и нищо, което да приложа на практика. Докато в един щастлив за мен ден, аз попаднах на обява, която след това нарекох "моята обява". С какво беше по-различна от другите? Не знам. Знам само, че направих правилния избор като се обадих на тази обява. Първо се запознах с моят спонсор, а сега вече и много добър приятел. Тя не живее в България и ние никога не сме се виждали наживо. След това се запознах със създателят и движещата сила на нашия онлайн проект и нашия екип. Преди време и казах, че е чудна жена, и продължавам да мисля за нея като за чудо. Възхищавам се на енергията и силата, която влага в проекта и как винаги с няколко думи намира точния отговор, който търся. После се запознах със спонсора си от по-горно ниво. После... после отидох на жив семинар с бизнес треньора Александър Николов. И там се запознах с още куп невероятни жени от Орифлейм. Една от лидерките се беше върнала от конференция някъде в чужбина и раздаваше подаръци за постигнати нива. Чудо! В държавната ми работа само наказания се раздават. Аз, консултант от три месеца, току що станала на 3%, напълно неосъзнаваща какви възможности разкрива пред мен Орифлейм. До мен стояха дами с нива 18, 21, 24% (Честно да ви призная, тогава даже не ми беше ясно какво значи това). Бяха земни, естествени, готови да помогнат и да дадат съвет. След двата дни семинар, аз се прибирах в къщи и просто летях, усещах се толкова лека. Бях сигурна, че съм попаднала на правилното място. Исках да бъда сред тези умни, усмихнати, успешни и позитивни хора. Исках да споделям с тях, да слушам техните разкази. Обещах си, че ще отида и на следващия семинар. Ден след ден започнах да трупам знания, да давам знания. В екипа ми се появи първия регистриран, после втория, стараех се да ги науча на всичко, което аз знам. На един от семинарите сравниха екипа с езеро. В него се вливат няколко ручея и го пълнят. Но в същото време и се изливат няколко ручея. Така и в моя екип, влизаха хора, излизаха хора, някои още са ми партньори, благодаря им за доверието и дългосрочното сътрудничество. Имаше такива, които получаваха знания и се отказваха, други се отказваха без дори да разберат каква бизнес-възможност им се предлага. За мен това са хора страхливи, хора, които не са уверени в собствените си сили, хора с ниска самооценка. Изстрадах всички, които се отказаха. Употребих много сили и емоции, опитах се да ги върна, казвах си - как не разбират колко добра възможност имат да развиват собствен бизнес и да печелят и да живеят живота си по собствени правила. Стигнах до етап, когато тези емоции ми дойдоха в повече, задушиха ме и аз започнах да губя вярата си и вече не влагах сили дори и в тези партньори от екипа, които имаха желание и жажда за знания. Този период вече е преодолян. За времето, от което съм в Орифлейм съм посетила няколко присъствени семинара. Всеки път попивам от атмосферата, която цари там - на взаимопомощ, на приятелско отношение, на позитивизъм и вяра в собствените си сили. Невероятно е да видиш на едно място събрани повече от 100 красиви, усмихнати, уверени в себе си жени. Жени със самочувствие, и то подплатено самочувствие. Жени, които сами печелят парите си. За времето, от което съм в Орифлейм съм присъствала на десетки обучения - уебинари, стотици работни срещи и безброй разговори и всеки път е имало какво да науча, какво да взема за себе си. Не съм предполагала, че във виртуалното пространство мога да срещна толкова истински хора, които да ми станат приятели и с които ни свързва дружба вече години. Започнах да придобивам самочувствие, вече не се страхувам, че ще се превърна в бабка. всъщност надявам се да се превърна в бабка. Но... ще бъда забавна, умна, начетена бабка с куп интересни истории, които да разказвам. У мен има промяна, тя е постепенна, случва се бавно и неусетно. Когато се обърна назад и видя къде бях и къде стигнах, аз се усмихвам. Харесвам човека, в който се превърнах благодарение на Орифлейм. Аз съм забавна, с чувство за хумор, водя интересни разговори, в които събеседниците ми се чувстват важни и интелигентни. Разказвам остроумни истории. Аз все още ходя на държавната работа. Обличам рокли, поли и дори се гримирам. Не се страхувам да покажа, че съм жена със самочувствие. Съчетавам двата вида лидер - поставения на поста лидер, който има власт над хората, заради ръководната позиция, която заема и лидерът, които сам си е извоювал мястото, на когото хората са повярвали и са избрали да го следват доброволно. Следват го заради знанията и уменията, които той им дава. Понякога, когато съм на работа и съм настроена на една вълна, и ми звънне човек от екипа, ми се налага за секунди да превключвам от единия тип лидер на другия и после обратно. В началото ми беше трудно. Сега вече и в държавната си работа ползвам повече от наученото в Орифлейм и скокът не е толкова рязък. Получавам заплата повече от 27 години. И смея да кажа, че си я заработвам заплатата, не я получавам даром. От Орифлейм получавам доход от скоро - по-малко от две години, последните месеци може да се каже, че е доста добър бонус. Тези пари за мен имат друго емоционално изражение. Усещам ги като богатство, което съм събирала зрънце по зрънце. И не защото са трудно спечелени. Напротив - това е работа, която върша с удоволствие, носи ми удовлетвореност, дарява ме с емоции, и финансовото изражение е логичното следствие, не е причина и не е цел.
Чували ли сте: "Ако искаш да промениш света, промени първо себе си". Първият път когато прочетох тази мисъл ми се видя странно. Но явно дойде моментът, когато разбрах смисъла й. Аз се променям всеки ден и виждам как светът около мен също се променя, как започвам да виждам ярки, светли краски, позитивни хора и случаи пълни с доброта. Ако и Вие чувствате, че имате нужда от промяна, ако Вашият свят не Ви удовлетворява, но нямате сили да се справите сами с промяната, елате и хванете една протегната ръка. С помощ е по-лесно. Ако статията Ви е харесала, ако сте намерили нещо за себе си или полезно за друг човек, харесайте я, напишете коментар и я споделете. :) За автора: Нели е онлайн бизнес консултант и работи с интелигентни и амбициозни жени, които искат да получат и приложат нови знания от които да печелят допълнителен доход в свободното си време. Помага им за кратък период от време да изградят печеливш бизнес от дома като използват най-новите инструменти на интернет маркетинга. Осолена риба, пресни марули и шарени яйца .... това бе менюто ни в деня след Великден. Понеделник, 17 Април бе празникът на пролетта в Египет. Въпреки, че е част от коптския календар, денят се отбелязва както от християни, така и от мюсюлмани. Той е национален празник и винаги се пада в деня след православния Великден. Този древен празник, древен, колкото самия Египет датира от 3-то хилядолетие преди Христа. Самото име, Шам Ел-Несим, също има древен произход и произлиза от „Shemu“ или „Shamo“, което означава "подновяване на живота". С приемането на арабския език, терминът Shemu преминава в Sham El-Nessim или буквално преведено - "вдишай бризa", което съвсем точно описва начина, по който египтяните празнуват този ден. Като повечето древно-египетски празници, Шам Ел-Несим също е свързан с астрономията и природата. Той съвпада с пролетното равноденствие. За древните египтяни това е бил денят на сътворението, и се е поставяло началото на новия земеделски сезон. Първоначално, датата на Шам Ел-Несим не е била фиксирана, а се е обявявала една нощ преди това в подножието на Хеопсовата пирамида. На самия празничен ден, древните египтяни отдавали почит на своите божества с дарове от солена риба, боядисани яйца, пресни марули и лук. Защо точно лук, солена риба и яйца?
Всяка една от тези три храни има специално значение за древните египтяни. Лукът е бил използван за да отблъсква злите духове и хората са окачвали лук на прага на домовете си. Една легенда разказва за болното от неизлечима болест дете на фараон, което се възстановило само след като започнало да приема капки сок от лук. А рибата - тя е била силно почитана във всички древно-египетски вярвания, и по-специално осоленият кефал. Той е имал особено значение в някои градове, като например древния Latopolis, където дори името на града произлиза от наименованието на рибата преди процеса на осоляване. И разбира се, яйца - яйцето е символ на живота в древен Египет. Обичаят да се боядисват яйца произлиза именно от там и се споменава в Книга на мъртвите. Семействата се събирали в навечерието на Shamo за да подготвят лука, осоленият кефал и да украсят яйцата. Написвали своите желания на тези яйца, а след това ги поставяли в кошници и ги закачали по дърветата, надявайки се боговете да сбъднат желанията им. Преди изгрев слънце на следващия ден, те излизали навън с храната и цветя в ръце, за да прекарат деня на открито и да се наслаждават на пролетното слънце и аромат. Нищо не се е променило от времето на фараоните и начинът, по който съвременните египтяни празнуват Шам Ел-Несим е почти един и същ. Милиони излизат на този ден на пикник в парковете, по бреговете на Нил или из провинцията. И разбира се, традиционното меню се състои от „feseekh“ (осолен кефал), зелен лук, марули и боядисани яйца. Автор на статията: Ивелина е онлайн бизнес консултант и работи с жени, които искат да печелят допълнителен доход в свободното си време, като им помагам за кратък период от време да изградят печеливш бизнес от дома, именно благодарение на интернет технологиите Преди 12 години попаднах на разказа на една дама поместен в английското списание Good Housekeeping. Нейната история ме впечатли изключително, запазих си страничката с текста и през годините съм я препрочитала няколко пъти. Сега искам да я споделя и с вас. Няма как да ви дам линк към статията, защото имам само една вече леко пожълтяла изрезка, но пък снимах оригиналните снимки към текста. Ето историята на Ева Тумс-Хайрман, разказана от самата нея. Това е история за решенията, които взимаме в живота, за силата на мечтите, и за упоритостта, с която ги следваме. „Един от най-ранните ми детски спомени е изключително травмиращ. Една коледна сутрин, когато бях на 5 години, моят по-голям брат и аз решихме да запалим свещите на коледното дърво и за нещастие неговата пижама се подпали. Докато той бягаше из стаята в пламъци, аз знаех, че трябва да донеса кофа с вода, но шокът от случващото се ме беше приковал на място и не можех да помръдна. Брат ми все още носи белезите от този пожар, а инцидентът остави трайно въздействие и върху мен. От тогава аз съм водена от нуждата да лекувам други хора. Когато бях на 18 години започнах да уча медицина, но не продължих, защото обучението не беше това, което очаквах. Дадох си време да помисля какво наистина исках да правя, но преди да имам възможност да започна нов курс, вече се бях влюбила и сключила брак. Мъчно ми бе, че се отказвам от ученето, но на този етап бракът за мен беше по-важен. Родиха ни се 3 деца, a когато трето се появи на бял свят бракът ни беше вече пред разпадане. И на двама ни бе трудно, бяхме млади, децата малки, а поради естеството на работа на съпруга ми често се налагаше да оставам сама с децата в нашата къща под наем в Шотландската провинция. След близо 5 години осъзнах, че нищо няма да се промени, ако аз не предизвикам промяната, затова убедих съпруга ми да ни напусне. Това беше най-тежкото нещо, което някога съм правила. И ето ме, на 29 години, сама, с 3 малки деца и почти без пари. Животът изглеждаше някак тъжен и безцветен. Знаех, че трябва да се стегна и да дам най-доброто от себе си за да отгледам децата си, но имаше моменти, в които усещах, че просто не мога да се справя. Тогава обичах да излизам навън, да лежа на тревата и да плача. Моето спасение бе, че живея на такова чудно място – природата наоколо бе толкова прекрасна, че самото й съзерцаване за мен бе форма на терапия. Дори сега, когато се чувствам нещастна се отправям към западния бряг на Шотландия, защото знам че пейзажът ще повдигне духа ми. Но в онези години природата ни подкрепяше и по съвсем практичен начин. Хрумна ми, че ако запазя няколко картофа и ги засея, ще мога да си отгледам свои собствени. Практиката беше моят учител. Научих се как да използвам листа от бреза и коприва за да приготвям супа от тях. Децата и аз ходехме в гората да берем къпини, да събираме гъби и дърва за огрев. Грижих се също и за пчели. Винаги съм обичала досега с природата, но за първи път гледах към растенията с други очи, мислейки си за какво мога да ги използвам и с какво са полезни за здравето. За децата тези години бяха идилични, но аз знаех, че не можем вечно да продължаваме така. След няколко години, когато посъбрах увереност и кураж, реших, че е време отново да започна да използвам ума си и да събудя своите амбиции за медицинска кариера. Бях чула за курс по хомеопатия, който се провежда всеки четвърти уикенд в Нюкясъл. Идеята ме запленени, защото това означаваше, че ще мога да съчетая своите две страсти – да лекувам хора и да работя с природата. Това беше в средата на 80-те години, когато хомеопатията не беше все още толкова разпространена. Бившият ми съпруг се съгласи да гледа децата докато съм заета, което ми даваше свободата да се запиша. Изведнъж почувствах прилив на енергия, която не бях чувствала от години и причината беше, че отново бях поела контрол над живота си. Посветих следващите 6 години на учене и за първи път от много време насам бях щастлива. Когато се подготвяш да лекуваш другите от съществено значение е да се справиш първо със собствените си проблеми, което означаваше да се примиря и да приема събитията от последните 10 години - проваления ми брак и факта, че толкова лесно се отказах от учението за да се омъжа. Но сега вече не съжалявах за трудностите, през които съм преминала, защото благодарения на тях бях стигнала до настоящия момент. В началото след като се дипломирах, моят кабинет беше просто стая от дома ми. Беше вълнуващо. Хората разказваха за мен на своите приятели и не ми се налагаше да рекламирам услугите си. Обаче да работя от дома ми не беше лесно. Децата бяха много добри и разбиращи, но аз се чувствах виновна да ги карам постоянно да бъдат тихи. Затова започнах да работя от различни клиники, както и при други терапевти. Работех 6 дена в седмицата. Пътуването между различните клиники беше изтощително и се замислих, че с парите, които плащам за наем бих могла да си отворя свое собствено местенце. Преди 8 години отворих своя собствена клиника в центъра на Единбърг. Нямах спестявания, и планувах да плащам наема с парите, които припечелвах. Тогава си нямах и представа как се ръководи бизнес. Бях толкова наивна. Не разбирах от финанси. Хомеопатията бе единственото нещо, което знаех, а ето че бях изправена пред таблици с разходи и сметки. Не след дълго осъзнах, че воденето на бизнес е и творчески процес. Бях твърдо решена да не позволявам на липсата ми на бизнес умения да ме провали, затова започнах сама да се уча на основните знания, опитвах да опростявам нещата, и когато грешах се учех от грешките си.
Да имам собствена клиника бе моя мечта. В момента имам 3 кабинета – в единият лекувам аз, а другите два отдавам под наем на други терапевти. Разполагам и с магазин към клиниката, в който продавам натурални здравословни продукти приготвени от мен, като например: успокояващ крем за ходила, капсули от див сладък картоф за жени в менопауза, билкови чайове за редица проблеми и др. Също така приготвям и натурални козметични продукти от съставки като пчелен восък, венчелистчета и различни растения. Днес работя 6 дни в седмицата – 3 дена приемам и преглеждам хора с най-различни заболявания, а останалите 3 прекарвам в магазина, където приготвям продуктите и водя сметките. Най-накрая съм там, където искам да бъда. Запознах се и с мъж, който сега е мой втори съпруг. За разлика от първият ми брак, тази връзка не започна с голям романс, но от самото начало между нас има много общо. Научих, че трябва да приемам негативните събития, които ми се случват в живота и да ги използвам за да продължа напред. Не можеш просто да се скриеш от трудностите. Тежко е, когато нещата се объркат, но пък помага да отсееш това, което не е от значение, и ти дава шанс да се фокусираш върху наистина важното за теб. Преди всичко, осъзнах, че си струва да преследваш мечтите си, и ако имаш късмет да откриеш дейността, в която вярваш, тя напълно ще те трансформира.“ Това бе разказът на Ева. Надявам се да ви е вдъхновил така както винаги, когато го чета вдъхновява и мен. Бъдете благодарни за всичко, което се случва в живота ви, приемете трудностите, защото те могат да ви предоставят ред възможности. А сега сещате ли се за някого, който в този момент се нуждае от доза вдъхновение? Сигурна съм, че познавате такъв човек. Споделете тогава тази статия с вашите приятели и нека не забравяме, че си струва да се борим за мечтите си въпреки трудностите. За автора: Ивелина Стойкова е майка на две деца, за която да работи онлайн от дома си и да гради онлайн бизнес е най-добрия начин да осигури онзи баланс между кариера и семейство, за който може би всяка майка мечтае. Да имаш свой собствен онлайн бизнес, който наистина ти носи печалба, да работиш от където си поискаш е мечта за много от нас и в действителност мнозина се пробват, но малцина успяват. По статистика повече от 90% от всички бизнес начинания в Интернет завършват с неуспех още след първите 120 дни. Тази статистика е доста плашеща и обезокуражаваща. За да съм полезна на своите читатели и да им помогна да научат повече за препъникамъните по пътя към успешния онлайн бизнес, подготвих тази статия за десетте най-често срещани грешки при стартиране. Ако някой се интересува от оригинала на статията, може да я намери на този линк. И така, нека да започваме. 1 - Изчаквате твърде дълго преди да предложите продукт/услуга Имате популярен блог, предлагате ценно съдържание, броят на феновете ви постоянно расте, а вие все още не смеете да им предложите своя продукт или услуга. Без значение каква е причината, изчакването е фатална грешка. Ако ще стартирате бизнес, трябва да сте готов да посрещнете най-големия риск, а именно, че може да създадете продукт, от който никой да не се нуждае. На вас обаче ви трябва практика при изграждането и стартирането на продукти/услуги. Затова макар и първият ви опит да не е толкова успешен, по-добре се престрашете. Колкото по-рано предложите нещо на хората, толкова по-скоро може да започнете да печелите. 2 – Решавате незначителен проблем Ако проблемът, който вашият бизнес решава е достатъчно важен, тогава дори няма да се налага да търсите клиенти. Бизнесите обаче се провалят, защото опитват да решават маловажни проблеми. Ако никой не купува вашия продукт или услуга, най-вероятно трябва да се насочите към предлагането на решение на по-важен за хората проблем, а не да търсите по-голяма аудитория. 3 – Не се вслушвате в мнението на клиентите Как да разберете дали проблемът, който вашият продукт/услуга решава е достатъчно важен? Отговорът е прост - Слушайте своите клиенти. Слушайте ги внимателно!!! Не слушайте, обаче, само доволните клиенти, но и онези, които искат да им върнете парите или купуват продукта ви, но не го използват. Вслушайте се в хората, които ви казват, че няма да купуват и разберете защо. 4 - Избирате бизнес, който не ви вдъхновява Каквато и сфера да изберете, вие ще имате нужда от задълбочени знания, творчество, и непоколебима издръжливост. Винаги ще има конкурент, който влага много повече страст в бизнеса си отколкото вие. Как да се конкурирате с него, ако разликата между вашата страст и неговата е голяма? Не ви казвам да превърнете бизнеса си в смисъла на живота ви, а просто да не правите неща невъзможни от самота начало, избирайки сфера, която не ви вдъхновява и не разпалва нищо у вас. Ако обичате вашия бизнес, мотивацията няма да бъде проблем, няма да ви липсва креативност и много по-лесно ще изграждате влияние. 5 - Не сте достатъчно различен Клиентите обикновено разполагат с различни възможности за избор. Ако вашият бизнес има конкуренция, трябва да дадете на потенциалните си клиенти причина да изберат именно ВАС. Ето какво обаче правят някои от новите блогъри, например. Те скачат в популярна тема и като цяло копират това, което други вече популярни блогъри пишат. Най-вероятно си мислят – „ако тази тематика работи за тях, вероятно, ще работи и за мен." Нека, обаче, погледнем от гледната точка на читател или клиент. Ако те са попаднали на вашия блог, със сигурност ще си зададат въпроса "защо да чета този блог?" Трябва да имате бърз и ясен отговор на този въпрос, преди читателя да натиснете бутона за назад. Не очаквайте аудиторията ви да расте ако сте просто една по-нисша версия на някой известен сайт. Дори и ако вашият сайт или продукт е по-добър от конкуренцията, това "по-добър" е субективно. Вместо да се опитва да бъдете ПО-ДОБЪР, просто опитайте да бъдете ПО-РАЗЛИЧЕН. След това, когато някой ви попита защо вашият сайт или продукт си струва вниманието, вашият отговор ще бъде обективен и лесен за разбиране. 6. Стартирате с погрешни очаквания Изграждането на успешен онлайн бизнес е сериозно начинание. Не бихте го постигнали ако фокусът ви е някъде другаде. Ако, примерно, имате работа на пълно работно време, то тогава ще ви бъде много, много по-трудно. Ако вашият план включва само четири работни часа на седмица, най-вероятно ще се провалите. Това са тежките истини, за които хората рядко говорят. Успех за една нощ не съществува. Вероятно ще се наложи напълно да промените вашия първоначален план и то не един, а може би дори няколко пъти. Задайте си въпроса: изграждането на този бизнес ще си струва ли усилията ако ми отнеме години да постигна целите си? Ами ако е по-трудно и по-стресиращо от сегашната ми работа? Говорете с предприемачи, които са постигнали успех в сфера близка до вашата. Попитайте ги какво им е струвало да стигнат до там. Попитайте ги за стреса, за натоварения график, за моментите, в които са искали да се откажат. Помолете ги да не захаросват истината. Слушайте внимателно. След това се запитайте дали сте подготвени за своя собствена версия на тяхната история. 7. Губите твърде много време в мислене вместо действие Тук няма много какво да се каже. Идеята е перфектно обобщена в думите на Томас Едисон: „Геният е един процент вдъхновение и деветдесет и девет процента пот“. Ако съотношението ви на мислене спрямо действия е по-малко от 80% действия, определено трябва да промените нещо и да бъдете по-активни. В едно бизнес предприятие има два режима на работа - режим „Изпълнителен директор“ и режим „Работна пчеличка“. Ако вашият екип се състои само от 1 човек (Вие) , тогава от вас се очаква да работите и в двата режима. 8. Да вървите сами по пътя Никой не може да успее сам в бизнеса. За да заработи един бизнес трябват хора. Вашите клиенти са хора, вашите доставчици са хора, вашите доставчици на услуги са хора. Но най-важното е да получите подкрепа и от други интернет предприемачи, както от такива които са на същото ниво като вас, така и от такива с по-голям опит. Колкото по-обвързани сте с други предприемачи, толкова по-нормален става пътят към вашата бизнес цел. Вече няма да се чувствате самотни или да мислите, че никой не ви разбира и не оценява идеите ви, и ще осъзнаете, че и другите като вас са изправени пред същите препятствия. Протегнете ръка към други хора в бизнеса, и им предложете да се срещате седмично. Споделете един на друг вашите трудности и цели, анализирайте резултатите си, следете напредъка си. Този толкова прост на пръв поглед процес е всъщност толкова мощен. 9. "Блог" не е равнозначно на "бизнес" Да имаш блог не означава да имаш бизнес. Блогът не е бизнес. Блогът е невероятна платформа за споделяне на идеи, свързване с хората и увеличаване на аудиторията. Същото се отнася и за подкастингите, YouTube, или всяка друга платформа, където може да се публикува безплатно съдържание. НО, създаването и разпространяването на безплатно съдържание не е бизнес. Това е инструмент за изграждане на влияние. Не разчитайте влиянието, което сте спечелили само по себе си да ви донесе пари. Ако искате вашият блог или друг канал да ви се изплати се нуждаете от директен маркетинг подход за придобиване на доходи. 10. Да не стартирате въобще Това е може би най-голямата от всички грешки. Не бъдете като този ваш приятел, който говори за започване на бизнес в продължение на години и в крайна сметка не прави нищо по въпроса. Да, сигурно се безпокоите от провал и за всички възможни грешки, които можете да допуснете, но нестартирането е единственият начин да си гарантирате провала. Няма нищо сигурно в започването на бизнес, така е - това изисква кураж, интелигентност, страст и упорство, но вие ще ставате все по-опитни с течение на времето само ако стартирате. Най-добрият начин да си осигурите успех е следният: Не се страхувайте да правите грешки. Грешките са част от процеса. Така, че смело напред, започнете и намерете съмишленици, които да ви подкрепят. Вие не сте сами. Как се чувствате сега? Малко по-подготвени ли сте за това, което ви очаква по пътя към онлайн предприемачеството? Споделете тази статия и помогнете на други да избегнат вероятните грешки. За автора: Ивелина Стойкова е майка на две деца, за която да работи онлайн от дома си и да гради онлайн бизнес е най-добрия начин да осигури онзи баланс между кариера и семейство, за който може би всяка майка мечтае. В Севернo -aфриканската държава Мавритания все още доминират древни традиции. Навярно това, с което Мавритания е най-известна по света, са нейните закръглени жени. Затлъстяването сред жените обаче, не е причинено от неконтролируемо преяждане, а е резултат от една древна практика. Традиционно, дебелата съпруга или дъщеря е показател за богатството на мъжа, докато слабото тяло се счита за признание за бедност. "Слабото момиче е позор за своите родители", гласи една мавританска поговорка. Голяма и дебеличка е еквивалентно на красива и секси. За да постигнат този идеал за красота и по този начин да увеличат шансовете си за брак, мавританските момичета са подложени на принудително хранене от най-ранна възраст. Обичаят, известен като 'гаваж' (френска дума, означаваща процес на насилствено угояване на гъски), се практикува от незапомнени времена от този номадски народ. Младите момичета са принудени да поемат до 16000 калории на ден, което далеч надхвърля дори приема на мъж културист. Застрашени да бъдат наказани или бити, те са принудени всеки ден да поглъщат изобилие от фурми, пълномаслено сирене, мляко, кус-кус, масло и друга висококалорична храна. Процесът на угояване започва на разсъмване, когато веднага след събуждане, момичетата приемат един литър камилско мляко и кус-кус. Те биват тъпкани до момента, в който повръщането става неизбежно и преди още да са се възстановили, захранването започва отново. От време на време на момичетата се дава специална отвара от билки, която очиства стомаха и позволява да се консумира дори повече храна. Тези, които не успеят да постигнат необходимото тегло в детска възраст, на по-късен етап от живота им биват изпращани в "лагери за угояване", където под строг контрол са подлагани на специална програма за напълняване. Процесът продължава от 40 дни до два месеца и в резултат на това, те обикновено достигат изискваното тегло. Тази практика често достига до крайности и нерядко се случва, момиче да почине по време на процеса. Мавританките, които искат да се омъжат, са готови да положат всякакви усилия, за да дебелеят. В мавританското общество, където традиционните племенни ценности са много силни, мъжете предпочитат да избират измежду най-добре охранените девойки. Пълнотата традиционно се приема като свидетелство за социалния статус на жените и предпоставка за брак. Колкото по-дебело е момичето, толкова по-добри са шансовете й за брак. За разлика от огромните жени, мавританските мъже обаче, се очаква да бъдат слаби. В действителност, един дебел мъж се смята за мързелив и женствен. За добро или зло, мавританското общество постепенно се променя и спадът на практиката на насилствено хранене е един от показателите за това. Докато над една трета от мавританските жени са били насилствено хранени преди едно поколение, днес само около 11% от младите момичета са третирани по този начин. Съвременните мавританци, повлияни от медиите и различни здравни кампании са готови да преосмислят значението на своето здраве и да променят своите критерии за красота. А, дебелата жена вече не се приема за привлекателна, а по-скоро като старомодна.
Въпреки това, в отдалечените селски райони, където ефектът от медиите е ограничен, мъченията уви все още продължават. По-голямата част от жените там не гледат телевизия, не слушате радио, нямат достъп до Интернет и като резултат все още преобладават дебелите жени. Отделно от затлъстяване, мавритански жени имат и други проблеми, с които да се справят. Такъв един сериозен проблем е с неграмотността – тя надвишава 57%. Мнозинството от жените не са наясно с правата си, което влияе на тяхния социален и личен живот. Традиционно ролята на мавританката се ограничава до това да бъде съпруга и майка. Тя е основно отговорна за домакинските и семейни дела, както и някои селскостопански занимания. Като цяло, въпреки че Конституцията предвижда равенство на всички граждани, жените все още се сблъскват с дискриминация на пола, дълбоко вкоренени в традиционното общество. Икономическата модернизацията и бързите темпове на урбанизация сред мавританското общество поставя жените пред нелеката задача да се справят с прехода от традиционните номадски обичаи към съвременния начин на живот. Ако тази статия от поредицата "Жените по света" ви е харесала, споделете я с приятели. За автора: Ивелина Стойкова е майка на две деца, за която да работи онлайн от дома си и да гради онлайн бизнес е най-добрия начин да осигури онзи баланс между кариера и семейство, за който може би всяка майка мечтае. Уикендът е времето, когато обичам да надигна глава от плановете за кариера, да разказвам истории и споделям впечатленията си от живота. Този път съм ви подготвила един мистичен разказ за русалки по бреговете на Египет. Легенди за полу-хора, полу-животни са пленявали нашето въображение в продължение на векове. И докато обикновено не поставяме под съмнение митичния произход на кентаври, харпии, минотаври и др., то положението с русалките определено е по-различно. Те не само присъстват във фолклора на много култури по света, но има и документирани десетки случаи на срещи с русалки. И все пак, повечето хора в съвременните западни общества вероятно ще приемат идеята за съществуването на русалки като абсурдна. Въпреки това, ситуацията е доста по-различна тук в Египет. Дали това е така, защото мистерията винаги е била част от историята на Египет, или защото повечето египетски градове и села са или разположени край морето или лежат покрай бреговете на Нил, но безспорен факт е, че много от съвременните египтяни вярват в русалки. Не само, че вярват, но много от тях твърдят, че са виждали такива. Историята, която днес ще ви разкажа се е случила в малко рибарско селце на брега на Средиземно море, недалеч от мястото, където левият ръкав на Нил се влива в морето. Годината е 1960. Нашият главен герой се казва Карим - обикновен рибар, съпруг и баща на 3 деца. Карим имал малка лодка, с която всяка сутрин на разсъмване излизал да лови риба. Въпросната сутрин сторил същото. Въпреки, че денят бил облачен и мъглив, нямало нищо необичайно в началото. Загребал към мястото, където обикновено хвърлял мрежа. В един момент забелязал човешка фигура на левия бряг на реката. Видимостта била лоша, и той решил да се приближи. Гребейки към брега, вече бил в състояние да различи силуета на жена; жена, седяща на камъните и разресваща дългите си коси. Тя била магнетична и съблазнително-красива, и той се доближил още повече. В този момент, за частица от секундата, ледено-студена вълна преминала през тялото му. Очите й не били човешки, а зениците били вертикални. Разбрал, че трябва да се отдалечи мигновенно. Обърнал лодката и загребал с всички сили в обратната посока. В следващия миг обаче усетил мощен удар върху гърба си. Русалката била зад него. "Дланта й беше по-голяма от човешка длан и имах чувството, че ме удари не с ръка, а с дърво" спомня си той. За щастие успява да избяга от хватката на русалката. Втурва се обратно вкъщи, необичайно рано, изплашен и ужасен от случилото се, и се заключва в спалнята. Цяла седмица не излиза от стаята, а за да се престраши и отиде отново на риболов му трябва цял един месец. Когато за първи път чух тази история, разказана от дъщерята на Карим, аз просто се забавлявах. Въпросът "да повярвам или не" дори не мина през ума ми. На следващия ден реших да споделя какво съм научила и с други хора и тогава останах изключително изненадана да разбера колко много от местните жители имат подобни истории за разказване. Учудих се също, че тези хора не търсят слава, може би защото такива истории са били толкова често срещани, че не си струва да биват споменавани. Вместо това техните приключения с морските девойки биват предавани от поколение на поколение като обикновени семейни легенди. Дали тези хора наистина са видели русалки или това, което се е случило с тях е било просто халюцинация? При липсата на доказателства, вероятно никога няма да разберем истината. А вие какво мислите? Вярвате ли, че русалки съществуват? За автора: Ивелина Стойкова е майка на две деца, за която да работи онлайн от дома си и да гради онлайн бизнес е най-добрия начин да осигури онзи баланс между кариера и семейство, за който може би всяка майка мечтае. |
Блог с идеи за кариера и развитие от дома.Архив
February 2021
Категории
All
Автор
Ивелина Стойкова |